Медицински комплекс-Медицински Университет, гр. София
Основна цел на проекта е реализирането на съвременно общежитие, обслужващо максимално потребностите на Медицински университет - гр. София. Сградата трябва да се вписва хармонично в прилежащата градска среда и да предоставя висок комфорт на обитаване.
Теренът е разположен в периферията на квартал, наситен предимно със сгради със здравно-възстановителна функция. На север ул. „Св. Георги Софийски”, на изток бул. „Пенчо Славейков”, на юг ул. „Хан Пресиян” и на запад бул. „Петко Ю. Тодоров”, заклюват територия, в която са ситуирани МБАЛ „Александровска”, УМБАЛ „Света Екатерина”, СБАЛАГ „Майчин дом”, Университетска болница по белодробни болести „Света София”, УМБАЛ „Свети Иван Рилски”, „Национален център по обществено здраве и анализи”, както и „Военно медицинска академия”. Общежитието е пряко свързано с функцията на сградите в съответната територия.
Основният комуникационен достъп от града до сградата е по ул.”Хан Пресиян” посредством автомобилен транспорт. Територията е обезпечена и откъм градски автобуснен и трамваен транспорт по бул. „България”, който е в непосредствена близост през локалния парк „Здраве”, заключен между булеварда и ул. „Хан Пресиян”.
Предвид градоустройствените показатели и ограничения, както и изискването за постигане на максимален капацитет жилищни единици сградата в план представлява квадрат с размери 40/40м с вътрешен двор.
Имайки предвид факта, че основната функция е хотелски тип обитаване, чрез развитита концепция се постига максимален брой стаи, организирани едностранно по външната периферия на сградата с хоризонтална комуникация откъм вътрешния двор. По този начин стаите са разположени предимно към благоприятните световни посоки, /юг – 96бр, изток - 76бр, запад – 76 бр. и север – 32 бр./ а вътрешното открито пространство образува така нареченото „сърце” към вътрешния двор. То се явавява силен мотив в цялостното решение, който осигурява максимално лесна вътрешна ориентация, създава чувство за интимитет както и действа социализиращо на обитателите.
Основната идея на сградата е по външната си периферия да бъде по-затворена, създаваща чувство за уют, а откъм вътрешния двор – обратното - да е максимално отворена към разположените в него обществени и социални функции.
Основно предимство на решението е постигането на съвременно пространство, актуално към функционалните и естетически проблеми при третирането на подобен вид съоръжения в днешно време. Разработената схема осигурява изключително компактно и технологично решение, което не доминира в средата с габаритите си. Чрез нея са избегнати традиционните в голяма степен морално остарели концепции за едностранно и двустранно решение на подобни сгради от " коридорен тип", които унищожават пространствата при този вид сгради.
Функционалното зониране е ясно отчетливо. На партерно ниво са разположени обществено-обслужващите функции. Основните помещения като фоайе, снек бар/кафе и фитнес са разположени по периферията към вътрешния двор. Спомагателните функции /учителски кабинети, здравеопазване, санитарни блокове и др./ са разместени по външната периферия.
Жилищните единици са развити в осем типови етажа едностранно ориентирани с коридор към вътрешния двор. Кухните и дневните зони към всеки типов етаж са разположени към „сърцето” на сградата. Те представляват разположени една над друга „кутии” към северния корпус на сградата. По този начин се създават интересни визуални връзки вътре-вън. Външното простраство прониква и започва да действа като част от интериора ,което заедно със обема на евакуационните стълбищните клетки ,създава една впечатляваща пластичност. Простотата в решението, както и добре овладяните архитектурни елементи създават силно въздействащо пространство повишаващо стандарта на живот в общежитието.
В сутерено ниво са разположени техническите помещения, различните видове складове, перално, гладачно, СХЗ мъже/жени, както и паркоместа /27бр./, съобразени с изискванията на нормативните актове.
Входно- комуникационните пространства осигуряват безпрепятствена връзка между отделните функционални единици. Чрез тях се постигат отворени пространства за публичен достъп, ориентиран и към за хора с увреждания; с високо ниво на контрол, както и лесна вътрешна, и визуална ориентация. Осигурена е възможност за независимо и самостоятелно функциониране на отделните утилитарни единици, като всички вертикални комуникации са съобразени и отговарят на действащите изисквания за достъп и евакуация.
Разстоянието до евакуационна вертикална комуникация от най- отдалечената точка на жилищна единица не превишава 25 м. Това е постигнато чрез разсъсредоточаване на стълбищната клетка в северната част на сградата и от двете едностранни стълбища, разположени към източната и западната част към вътрешния двор. Тези две стълбища освен,че играят важна евакуационна роля, допринасят и за динамиката на пространството в „сърцето” на сградата.